FANDOM


Violence and blood

- Разговор по скайп 19:00ч. –

Веднага щом се освободиха от задължения, Давид, Алекс и Мани, седнаха на компютрите и започнаха да говорят по скайп.

Мани: Алекс, какво стана? Артур там ли е?

Алекс: Не .. няма и следа, но съм сигурна, че е жив!

Давид: Дано не останеш разочарована.

Мани: Където и да е, ние трябва да продължим започнатото. Учудващо Каролина е единствената, която до сега е успяла почти да убие Лилия.

Давид: Да, защото тя добре използва кучетата, за да разсее Голиат.

Алекс: Важното е, че сега Лилия е ранена и ще е дори по-лесна мишена отколкото преди.

Мани: Колкото и да е лесна, не бива да подценяваме Голиат.

Давид: Мерида за малко щеше да го победи докато беше в мечешката си форма.

Алекс: Да, но за съжаление бяхме твърде изморени, за да й помогнем.

Мани: Имам добро предчувствие за следащата ни битка.

Алекс: Ако Каролина не я убие до тогава ...

Давид: Според мен Каролина е лесна. В смисъл, че е по-слаба от Лилия.

Мани: Още не сме видяли силата й и това не ми харесва ...

Давид: О Лилия ми прати СМС.

Мани: О и на мен.

В СМС-а  беше прикрепена снимка.

Мани: О боже мой! Това Артур ли е? Подредили са го жестоко ...

Давид: „Елате утре в 12:00ч. на Байкал или той ще умре!“

Мани: Ах и тая ни заплашва ... сериозно ли?

Давид: Алекс, там ли си? Видя ли снимката?

Алекс: ЛИЛИЯ УМИРА УТРЕ!

- 30.12.2015г. Пред входа на Градската градина 11:30ч. –

Давид, Мани, Алекс, Мерида и Елза пристигнаха пред долния вход на Градската градина.

Алекс: Защо е заключено?

Мани: Това е странно ...

Давид: Просто да идем на горния вход.

Те отидоха на горния вход, но там беше сложена голяма порта, която също  беше заключена.

Алекс: Какво по дяволите?

Охраната: Здравейте, мога ли да ви помогна с нещо?

Мани: Всъщност да, можете. Защо портата е заключена?

Охраната: Градската градина вече е частна собственост.

Давид: Какво? Това е Градската градина и принадлежи на града!

Охрана: Не и откакто целия „Запад“ е унищожен. Общината няма достатъчно пари, за да поправи щетите и затова започна да продава обществените места.

Мани: И кой е новият собственик?

Охраната: Семейство Ченчеви.

Алекс: ОМГ!

Давид: ВЕДНАГА НИ ПУСНИ!

Мъжът извади пистолет.

Охраната: Всъщност дъщеря им ме предупреди точно за вас и ми каза да не ви пускам до 12:00ч. !

Мерида: Не смятаме да спазваме график!

Давид създаде голямо парче лед върху мъжа, което му падна на главата и той изпадна в безсъзнание. В това време Мерида разби ключалката и всички се запътиха към Байкал, но на фонтана с жабите ги чакаше ..........  МИТКО!!

Митко: Нали не си мислите, че ще преминете от тук току-така?

Елза: Аз ще остана да се разправя с него, вие продължете!

Мани: Сигурна ли си, че ще се справиш сама?

Елза: Миналият път бях изморена, но сега не съм. Убедена съм, че ще справя!

- 12:50ч. на Байкал -

Мани, Алекс, Давид и Мерида продължиха напред. Стигайки двора на Байкал, те видяха, че там ги чака Голиат, а Лилия беше на терасата на втория етаж.

Лилия: Добре дошли, приятели!

Мани: Не сме ти никакви приятели!

Алекс: Върни ни Артур!

Лилия: Е, щом само заради това сте дошли ...

В този момент Артур излезе от една от вратите на първия етаж. Той не изглеждаше добре, вървеше бавно и навсякъде по себе си имаше рани и следи от кръв. Когато най-накрая пристигна до групата, Алекс го прегърна.

Артур: О Алекс, изглеждаш ужасно ...

Алекс: Идиот, виж себе си!

Всички се засмяха, но бързо бяха прекъснати от Лилия.

Лилия: СТИГА С ПРИКАЗКИТЕ! ГОЛИАТ – НАПРАВИ ГИ НА КАЙМА!

Мани: А защо не вземеш на млъкнеш?

Мани създаде голямо огнено кълбо и го запрати към Лилия. Тя бързо се дръпна, а кълбото се удари в терасата като създаде голяма дупка в нея.

Лилия: Само това ли можеш?

Мани се обърна към приятелите си.

Мани: Ще можете ли да разсейвате Голиат, докато отида и я убия.

Давид: Да, тръгвай!

В това време Митко и Елза бяха в разгара на двубоя си. Митко взимаше вода, която да контролира от фоната с жабките, но Елза успяваше да блокира всяка негова атака. Тя от своя страна го замяраше със ледени шушулки, но и той добре се отбраняваше.

Елза: Май се измаряш вече.

Митко: Аз не, но ти май да!

Елза хвърли по Митко три големи шушулки. Първата я избегна успешно, втората го одраска по рамото на дясната ръка, а третата му се заби в бедрото на левия крак, при което той извика от болка.

Елза: Ха, вече няма да си толкова пъргав!

Митко извади шушулката от себе си и я хвърли настрани. В това време Елза беше създала още една голяма шушулка, с която мислеше да го приключи, но когато я изстреля към него, той се съсредоточи и успя да й поеме контрола.

Елза: Какво? Как го направи?

Митко: И най-глупавите хора знаят, че ледът е съставен от вода!

Митко обърна голямата шушулка на Елза право към нея и я изстреля. Тя се заби малко под рамото на дясната й ръка. Елза извика и падна на земята.

Митко: Изглежда, че сега аз надделявам!

- 12:05ч. на Байкал –

Мерида изстреля няколко стрели по Голиат, но нямаше никакви щети.

Мерида: Защо въобще ли се опитвам?

Давид се съсредоточи и успя да създаде голямо кълбо лед, наболо с ледени шипове. Той го изстреля с всичка сила към Голиат, но той замахна с голямата си бухалка и го разби на малки парченца.

Артур: Все още сте толкова слаби колкото и преди.

Алекс: Млъквай!

В този момент Алекс изстреля светкавица към Голиат. Той опита се защити с бухалката си, но светкавицата мина през нея и го порази.

Артур: Е добре, теб те признавам!

Въпреки, че светкавицата го беше поразила, Голиат все още беше на крака и изглеждаше ядосан. Артур извади меча си зае бойна позиция.

Алекс: Какво правиш? Ти си ранен, не можеш да се биеш!

Артур: Шегуваш ли се? В перфектна форма съм.

Всъщност Артур едвам стоеше на краката си. Лилия го беше изтезавала по различни начини и все още изпитваше болки по цялото си тяло.

Мерида: Пригответе се! Той идва!

 Ядосаният Голиат се засили към Алекс, но малко преди да я удари, Артур се изпречи на пътя му. Тялото му пое удара на бухалката, която разби вече и без това отслабената му броня, и се чу ужасяващ звук на чупене на кости. От ударната вълна, той изхвърча на няколко метра, а Алекс изтича да него.

Алекс: Не умирай, моля те, не умирай!

През това време Мани преследваше Лилия из вътрешността на сградата.

Лилия: Не можеш да ме хванеш хахаха!

Мани: Само ми се покажи, страхливке!

Мани започна да изстрелва огнени кълба навсякъде и разби няколко от стените.

Лилия: Полека да не разрушиш някоя подпорна греда! ХАХАХАА!

Мани: Ако това ще те накара да млъкнеш, с удоволствие ще го направя!

В този момент Лилия се появи зад Мани, създаде вятър и я събори на земята, след което отново избяга.

Лилия: Виждаш ли колко си ми лесна само?!

Мани се изправи и продължи да я търси с голямо огнено кълбо в ръка.

Мани: Какво искаш от мен всъщност? Престани с игрите!

Лилия: Не е ли ясно? ХАХАХА!

Мани успя да види Лилия и я замерна с кълбото, но тя се отдръпна и кълбото се разби в една каменна колона. При удара тя се пропука и се събори, при което цялата сграда започна да се тресе и да се руши.

Лилия: Браво! Просто браво! Видя ли какво направи? Тук ще ти е гроба!

- 12:10ч. близо до фонтана с жабките –

Елза най-накрая успя да премахне шушулката от рамото си, но тогава Митко създаде водно пипало от водата на фонтана и го засили към нея. То я шибна и тя падна на земята.

Митко: Толкова си слаба! Как може да се запишеш за тази война!

Елза: Защото сестра ми е отвлечена и само с желанието мога да я спася!

Митко: Не си достойна за победител!

Митко създаде още две водни пипала и ги насочи към Елза, но тя се обърна и ги замрази, а заедно с тях и целия фонтан.

Елза: А сега от къде ще взимаш вода, за да ме нападаш, а?

Елза се ядоса тропна с крак и пътя между нея и Митко бързо започна да се заледява. Когато леда силно наближи Митко, започна да се издига във формата на голям остър шип. Митко не можеше да се движи, заради ранения му крак и шипът мина право през корема му. Тялото му провисна във въздуха и кръвта му започна да тече по леда, оцветявайки го в червено.

Елза: Аз ще бъда победител!

Елза се обърна и тръгна към Байкал, когато изведнъж осъзна, че не може да движи тялото си и чу глас.

Митко: СПРИ!

Елза: Ти си все още жив? Защо не мога да се движа?

Митко се беше съсредоточил върху нея.

Елза: Какво ми правиш?

Тялото на Елза се придвижи до едно парче лед, наведе се и го взе с ръката си. Елза не можеше да осъзнае какво става, нейното собствено тяло не й се подчиняваше.

Митко: Когато видях кръвта ми на този лед се сетих, че и голям процент от кръвта е съставена от вода. Изглежда силите ми са много по-големи от колкото съм си представял и сега мога да контролирам кръвта в тялото ти, а от там и собствените ти движения!

Елза: Но не трябва ли да болката от шипа да ти пречи да се съсредоточиш?

Митко: Шипът стига до гръбначния ми стълб и го е засегнал до такава степен, че не мога да усещам нищо. Дори не мога да се движа! Единственото, което мога да направя е да се съсредоточа ... В УБИВАНЕТО ТИ!

С парчето лед, което беше взела от земята, Елза си сряза вените на една а после и на другата ръка.

Елза: НЕЕЕЕ, СПРИИИ, МОЛЯ ТЕЕЕЕЕЕ!

След това започна да го забива по различни места по тялото си. Няколко минути по-късно цялата беше в кръв. Елза започна да усеща, че това е краят й. Ръката й с парчето лед започна да се движи към врата й. Беше на път да си среже гърлото. Миг преди това да се случи, успя да върне контрола над тялото си. Тя беше объркана, погледна към Митко и видя, че бе починал от кръвозагуба.

- 12:15ч. на Байкал –

Алекс стоеше до смъртоносно ранения Артур, а Мерида и Давид се опитваха да ги пазят от Голиат, който беше много ядосан.

Мерида: Писна ми!

Мерида извади шишенце със зелена течност и го отвори, но Давид отиде до нея.

Давид: Недей! Миналият път не успя да го победиш и сега няма да успееш.

Мерида: Какво искаш да кажеш? Нямаме друг шанс!

Давид: Не и ако аз го изпия.

Давид взе шишенцето и изпи съдържанието му. След секунди вече беше на земята и започна да се гърчи. Голиат знаеше какво щеше да стане ако позволи на Давид на завърши трансформацията си, затова тръгна към него. Мерида видя това и избута Давид настрани като така Голиат хвана нея и я метна към бара до басейна, при което остана в полусъзнание. Въпреки, че това бяха няколко секунди разсейване, те бяха напълно достатъчни за Давид да завърши трансформацията си. Той се бе превърнал в огромен мечок, голям колкото самият Голиат. Голиат нападна пръв с бухалката си, но Давид я избегна, отиде зад него и му скочи на гърба. Там той захапа врата му и откъсна голямо парче месо. Това разяри Голиат и той замахна с бухалката си назад като оцели главата на мечока. Давид падна на земята, Голиат се обърна, решен да му разбие главата с бухалката си, но Давид се сети как Мерида му я беше отнела. Когато Голиат замахна, Давид хвана бухалката между лапите си и я хвърли настрани. Голиат от своя страна събори мечока на земята и започна да го души със всичка сила. Давид успя да намери сили в себе си и заби острите нокти на едната си ръка в корема на чудовището, а другите – във врата му. Голиат пусна Давид и се хвана за врата от болка. Това беше шансът на Давид, той се засили, хвана Голиат и го метна в басейна. Там водата имаше ледена покривка, но огромното тяло на чудовището я счупи и потъна. В този момент Давид отново се превърна в човек и с последни сили отново възвърна ледената покривка на басейна и я направи много по-здрава от преди. Чуваше се звук как Голиат чука под леда с ръце в опит да се измъкне. Давид падна на земята от умора, гледайки как героят на Лилия се мъчи. Въпреки всичко, Голиат не се отказваше да се бори за живота си. Всички си отдъхнаха, когато изведнъж видяха как една ръка счупи леда и се подаде на повърхността, но не помръдна повече. Това беше краят. Голиат беше победен.

- 12:20 ч. в сградата на Байкал –

Мани беше счупила подпорната колона и сградата беше започнала да се руши. Тя тръгна да бяга към най-близкия изход като чупеше падащите парчета бетон с огнени кълба. Когато най-накрая успя да се измъкне невредима, тя забеляза Лилия да бяга към гората. Мани я последва и не след дълго беше заобградена от всички страни от дървета. Тогава тя чу глас от някъде.

Лилия: Отново ме последва, а?

Мани й се стори, че е чула гласът от едно от дърветата и изстреля огнено кълбо към него. То се събори на земята и пламна.

Лилия: ХАХАХА, по-добре не го прави пак или скоро цялата гора ще изгори.

На Мани не й пукаше, тя изстреля още няколко огнени кълба на различни страни. Няколко дървета паднаха, а други се запалиха.

Лилия: Казах ти, че така ще стане!

Мани: Ще спреш ли с игрите най-накрая?! Покажи се и да приключваме!

Лилия се появи зад Мани. Тя протегна ръца и задуха вятър, който събори Мани на земята.

Мани: Ооо, ето къде си!

Мани създаде голямо огнено кълбо и го хвърли към Лилия, но тя побягна. Мани продължи да я обстрелва с огън докато накрая не бяха заобградени от горящи дървета и храсти.

Мани: Изглежда, че няма повече на къде да бягаш ...

Лилия: Време е да умреш тогава!

Лилия използва толкова силен вятър, че вдигна Мани на около 10 метра във въздуха и спря. Мани падна и извика от болка. Цялото й тяло я болеше, но мисълта да отмъсти на Лилия за всичко, което й беше причинила надделя. Тя създаде огномно огнено кълбо и го засили към нея с всичка сила. Тя от своя страна създаде най-силния вятър, на който беше способна. Двете сили се сблъскаха и се саморазрушиха като създадоха адски силна топлинна вълна. Тя изстреля двете момичета на страни. Мани се озова на земята близо до пламтящи храсти, а Лилия се заби в едно горящо дърво. Двете не можеха да се движат, но Лилия започна да се смее.

Лилия: Знаеш ли ... за какво се държах така?

Мани: Не ... ти каза, че е ясно, но не е така!

Лилия: Аз исках ... просто малко повече ... внимание.

Когато изрече тези думи върху Лилия падна голям горящ клон, при което умря на място. Мани се изправи с последни сили и си проправи път през огъня.

- 12:30 ч. двора на Байкал –

Когато Мани пристигна Елза, Мерида, Давид и Алекс стояха до тялото на Артур. Тя отиде при тях и видя, че той е все още жив. Той започна да шепти.

Артур: Във войната за желанието или печелиш или умираш ..

Алекс: НЕ! Не умирай сега! Не можеш да ми го причиниш след всичко.



Артур придърпа Алекс към себе си и я целуна. След миг сърцето му спря.