FANDOM


Description Редактиране

"Достатъчно Смела" е третият епизод от поредицата "Слепи Желания". В него Митко спасява Алекс, Мани и Давид от Лилия и Голиат, но в замяна иска смъртта на един от героите им. Мерида измисля план, в който се изправя в смъртоносен дуел с героя на Митко, а именно Урсула.

Brave Enough Редактиране

Голиат тръгна напред, когато изведнъж по стълбите се качи........................Митко!

Митко: Лилия, спри веднага!

Лилия: Но аз ...

Митко: Никакво „но“ ! Прибирай се веднага, защото леля Деси е много ядосана!

Лилия: Сериозно ли? Точно сега ли намери да се ядоса?

Митко: Да, сега изчезвай от тук заедно с твоя гигант.

Лилия сведе поглед и се обърна към изхода.

Лилия: Голиат - след мен!

Лилия и Голиат слязоха по стълбитe и напуснаха територията на строежа.

Митко: Е предполагам, че ми дължите благодарности.

Алекс: Много ти благодаря! Щяхме да сме мъртви ако не беше ти.

Митко: Надявам се да не очаквате помощта ми да е безплатна.

Давид: Какво искаш да кажеш?

Митко: Не я оставих да ви убие само, защото сме приятели, но въпреки всичко искам смъртта на един от вашите герои. Вие изберете дали ще бъде на Мерида или на Артур.

Алекс: Но Артур в момента е неспособен да се бие ...

Артур: Не бъди толкова сигурна.

Артур се изправи на крака, но въпреки всички усилия, които положи, падна отново на земята. Тялото му беше жестоко ранено от силния удар на Голиат от преди малко.

Митко: Точно за това на ваше място бих жертвал него.

Давид: Да разбираме ли, че ти също си господар.

Митко: Да!

Мани: Но защо искаш смъртта на някой от героите ни?

Митко: Защото съюзът ви е прекалено силен и за това искам да подсигуря нещата за следващата ни истинска битка.

Давид: Все още не разбирам. Защо не остави братовчедка си просто да ни убие?

Митко: Да кажем, че ви давам втори шанс. Не го пропилявайте!

Мерида: Бих се била в честна битка „Един срещу един“ срещу твоя герой. Само един герой умира, а господарят остава жив. Съгласен ли си?

Давид: Мерида недей ...

Митко: Съгласен съм. Мислех да не усложняваме нещата, но вие си го просите. Урсула ела тук!

В този момент едно се появи едно пипало от тераската, а след това и второ, и трето, и най-накрая се показа главата й. Това беше Урсула от „Малката русалка“ в цялата си прелест.

Урсула: Това ли ми е конкуренцията? Някаква шарлатанка с лък и бухнала коса?

Мерида: Опитай шарлатанската ми стрела!

Мерида скочи върху една от малкото останали здрави бетонни колони, съсредоточи се право към сърцето на Урсула и стреля, но тя хвана стрелата с едно от пипалата си.

Урсула: И си мислиш, че ще ме спреш само с тази мижава стрела?

Мерида: А на теб кой ти каза, че съм изстреляла само една?

Изведнъж Урсула усети 3 стрели забити в пипалата й и извика от болка.

Урсула: Ще си платиш за това!

Урсула размаха пипалата си към Мерида, а тя скачаше от една колона на друга, мъчейки се да ги избегне и едновременно с това да я обстрелва със стрели. Пипалата на Урсула бяха толкова силни, че когато се удареха в някоя от колоните тя се чупеше и така след близо минута не бяха останали колони, по които Мерида да скача. Накрая едно пипало я удари и я заби в една от стените.

Давид: МЕРИДА НЕ!

Урсула: Вече няма къде да скачаш, шарлатанке!

Мерида: Това няма да ми попречи да те убия!

Мерида се изправи, бръкна в джоба си и извади малка колба пълна с неизвестна зелена течност. Тя я изпи и хвърли шишенцето на земята.

Урсула: И какво трябваше да е това? Последни глъдки джибри?

Мерида: Това беше твоят край!

Мерида се сгърчи на земята. Започна да се чува звук от чупене на кости, тялото й се уголеми, ръцете й се превърнаха в лапи, а от кожата й започна да расте козина. Когато отново се изправи, вече не беше човек, а .................. мечка!

Всички: WTF?

Урсула: Хмм, сега вече стана интересно!

Мерида побягна към Урсула със все сила, а тя от своя страна се опита да я сграбчи с пипалата си, но мечката ги разкъса със своите здрави нокти и продължи напред. На Урсула й бяха останали само 2 здрави пипала. Мерида хвана едното и се завъртя, метвайки Урсула на първия етаж, след което скочи и тя. Алекс, Мани, Давид и Митко бързо слязоха на първия етаж, като така станаха свидетели на ужасна гледка.

Урсула: НЕЕЕ!!! МОЛЯ ТЕЕ!! НЕЕЕ!

Мерида беше като обезумяла. С невероятна ярост заби ноктите си във врата й и й откъсна главата.

Митко: НИМА ЗАГУБИХ?

Давид: Точно така, а сегa можеш да си тръгнеш.

Митко: Ще си платите за това!

Митко избяга от територията на строежа. Мерида от своя страна отново се сгърчи и след секунди отново се върна в човешката си форма.

Давид: Мери, това беше невероятно!!

Мерида: Знам ..

Прошепна червенокоската и припадна в ръцете на Давид. В този момент Артур слезе бавно при тях.

Артур: Добра работа! Един герой по-малко. Според мен и момчето трябваше да убиете де, но карай.

Давид: Нямаше как да го направим. Уговорката беше героите ни да се изправят в честна „Един срещу един“ битка, където господарите да останат живи.

Артур: В тази игра нищо не е честно! Ако те бяха победили най-вероятно щеше да си мъртъв до сега ..

Давид: Нищо не разбираш, освен всичко Митко ни е приятел!

Алекс: Момчета, стига се карахте. Най-важното е, че всички сме живи!

Мани: Алекс е права! В момента искам само да се прибера и да си почина.

На излизане от строежа, всички забелязаха една жена, която ги гледаше през тъмните си очила.

Мани: Това е същата жена, която видяхме по-рано днес.

Алекс: Да, докато гледахме как апартамента на Иван гори.

Давид: Просто да я игнорираме и да се прибираме.

Алекс: Между другото няма нужда да ме изпращате, защото Артур е с мен.

Алекс и Артур се разделиха с Мани, Давид и Мерида, но в крайна сметка всички се прибраха по домовете си.

- Къщата на Алекс 19:00ч. –

Артур: Повече няма никъде да излизаш без мен!

Алекс: Не, че сега бях сама ..

Артур: Наистина ли очакваше, че си стоя тук? Следях ви от безопасно разстояние и дори срещнах Мерида, която също ви следеше.

Алекс: А чу ли нещо от това, което си говорихме?

Артур: Не, но ми се искаше да бях. В това време светът е тоолкова шумен ..

Алекс: Благодаря ти все пак, че ме спаси.

- Къщата на Мани 19:15ч. –

Елза: Здравейй, как изкара? Нещо интересно?

Мани се тръшна на леглото си.

Мани: И питаш .. изпусна толкова много ..

Елза: Но ти ми каза да стоя тук ..

Мани: Е другия път не ме слушай, защото ...

Мани разказа на Елза всичко, което се бе случило.

Елза: Не мога да повярвам. Срамувам се, че не съм те проследила като другите герои. Много съжалявам.

Мани: Няма нищо, въпреки всичко беше лоялна и направи това, което ти казах.

- 19:20 ч. апартамента на Давид –

Понеже Мерида беше твърде изморена от битката и не можеше да се движи, Давид я носеше на ръце. Когато стигна до стаята си я сложи на леглото и тя мигновено заспа. Тогава звънна на Мани и Алекс и им каза да влязат в скайп.

Давид: Какво правите?

Мани: До сега разказвах на Елза какво стана.

Алекс: А аз се дразня на една гарга на прозореца, която не спира да грачи.

Мани: Просто иди и я изгони.

Алекс: А да бе ..

Давид: Или помоли Артур да я изгони вместо теб ..

Алекс: Млъквай!

Мани: Хора и тук се появи една гарга на терасата. Пуснах щората, за да не ме гледа.

В този момент Давид погледна през прозореца и видя, че там също има гарга.

Давид: При мен също има една .. това е толкова странно.

Алекс: Помощ гаргата продължава да грачи дори по-силно. Ще кажеш, че ще си скъса гърлото ..

В този момент една гарга полетя и се заби в прозореца на Алекс, след това още една я последва, и после още една ...

Алекс: ТОВА Е УЖАСНО! ТЕ СЕ САМУБИВАТ В ПРОЗОРЕЦА МИ!

Мани: ТУК СЕ СЛУЧВА СЪЩОТО! КАКВО ИМ СТАВА?!?

Давид: ПРИ МЕН СЪЩО! ЦЕЛИЯ ПРОЗОРЕЦ Е ВЪВ КРЪВ!

След няколко минута изпълнена със звука от умиращи птички, всичко утихна. Алекс погледна прозореца и осъзна, че кръвта има формата на дума.

Алекс: Хора, вгледайте се в кръвта и четете! При мен пише „СКОРО...“

Давид: „...ЩЕ...“

Мани вдигна щорите и видя кървавия надпис.

Мани: „...УМРЕТЕ!“