Description[]
"Пази се от млади момичета" е втория епизод от поредицата "Слепи Желания". В него Алекс, Мани и Давид отиват да се забавляват на изоставен строеж, когато младата им познайница Лилия идва, за да съсипе всичко.
Beware of Young Girls[]
- 27.12.2015г. 11:30 сутринта –
Мани, Алекс и Давид решиха да говорят по скайп.
Давид: Трябва да измислим някаква стратегия!
Алекс: Съгласна съм. Някакви предположения кои са другите господари?
Мани: Не може току така да гадаем. Ще трябва да ги изчакаме сами да се издадат.
Алекс: А какво ще стане ако просто напуснат града и избягат от .. войната? Защото това си е вид война.
Мани: По новините са казали, че заради снежната буря снощи всички пътища са затворени. Никой не може да влезе или излезе от града.
Давид: Колко удобно .. Злата кралица наистина е помислила за всичко.
В този момент се чу звук от експлозия. Давид пробяга до терасата и видя апартамента на Иван в пламъци.
Давид: Хора току що апартамента на Иван избухна! В момента има пожар и положението е извън контрол!
Мани: МОЛЯ?
Алекс: Е предполагам, че уговорката за довечера за Байкал отпада.
Давид: Е нищо, може да отидем на онзи строеж, където щяло да бъде „Любен Каравелов“ .
Мани: Ами аз съм съгласна съм, но хайде сега да отидем да видим пожара.
Алекс: Тръгвам веднага.
Давид: Чакайте, а да взимаме ли героите ни с нас?
Мерида: Естествено! На къде без нас? Без нас вие сте безпомощни!
Давид: Оо я стига .. никой няма да ни нападне посред бял ден пред толкова много хора.
Артур: Няма да пусна господарката ми сама. Ами ако вие я предадете?
Алекс: Това е абсурдно ... нали?
Мани: Разбира се, че няма.
Елза: Да прекратим спора, всички отиваме и това е!
Давид: Но така може някой от господарите да ви види и тогава ще разбере, че и ние сме господари.
Алекс: Де да можеше някак да скрием факта, че не сте от нашия свят ...
Мани: Алекс, ти си гениална!
Алекс: Разбира се, това всеки го знае, ноо ... какво казах?
Мани: Просто ще им дадем дрехи от нашия свят, за да се слеят с тълпата.
Давид: Добре, ще дам на Мерида нещо на сестра ми.
Алекс: Аз също ще намеря нещо, хайде чао!
Мани: Чаоо.
- Пред блока на Иван 12:00 –
Мани, Давид и Алекс се събраха на пътя пред гаражите и гледаха към горящия апартамент, докато пожарникарите си вършеха работата. Около тях имаше цяла тълпа хора, а героите стояха най-отзад, стремейки се да наблюдават всичко и всички.
Мани: Някаква информация как е станала експлозията?
Давид: Чух пожарникарите да казват, че било изтичане на газ ..
Иван: Да, но това е невъзможно!
Мани, Алекс и Давид: ТИ СИ ЖИВ??
Иван: Естествено, че съм жив. За щастие нямаше никой у нас, докато е избухнала бомбата.
Алекс: Какво? Бомба?!?
Давид: Но пожарникарите току що казаха, че...
Иван: Знам какво казват, но е невъзможно да е станало изтичане на газ, защото ние не сме на газ, а на дърва!
Мани: Това обяснява всичко .. глупави пожарникари.
Алекс: Е все пак са в добра форма.
Казвайки това единият от пожарникарите, който се изкачваше по една стълба се подхлъзна и падна.
Алекс: Всъщност не .. не са.
Иван: Е, аз ще се тръгвам.
Иван се изгуби в тълпата.
Мани: Хей, коя е онази жена там.
Мани посочи висока слаба жена с тъмни очила и голяма шапка. Като цяло жената изглеждаше възрастна, но елегантна и някак се отличаваше от другите хора в тълпата.
Давид: Нямам представа. Не съм я виждал до сега.
Алекс: Нито пък аз, но едва ли има значение. Трябва да тръгвам. В 4 следобед да сте пред блока и да тръгнем за строежа.
Мани: Да, но този път наистина без героите, защото искам да ви кажа нещо наистина важно, за което те не трябва да знаят.
Давид: Добре, до тогава.
- Къщата на Алекс 15:30 –
Алекс: Този път оставаш вкъщи!
Артур: Защоо? Но аз искам да дойда с тееб!
Алекс: Манито иска да говори с мен и Давид на саме и не можеш да дойдеш!
Артур: Ами ако иска да ви измами и да в убие, докато героите ви ги няма?
Алекс: Спри да бъдеш толкова параноичен .. тя не е такава.
Артур: Добре, щом й имаш доверие, значи и аз й имам.
- Апартамента на Давид 15:40 –
Мерида: Сигурен ли си, че не искаш да дойда?
Давид: Да, стой тук!
Мерида: Не ми се иска да излизаш сам .. особено след това, което стана с апартамента на приятеля ти.
Давид: Няма нищо да ми се случи, а и вече започвам да свиквам да управлявам силата си на леда.
Мерида: Мда, надявай се, че с една ледена шушулка ще победиш някого ...
Давид: Да, но това е една добре оформена и остра ледена шушулка!
Мерида: Добре, добре .. но да не кажеш после, че не съм те предупредила. Ако умреш - губим и двамата!
Давид: Много добре знам това и ще внимавам.
- Къщата на Мани 15:55 –
Елза: Излизаш ли някъде?
Мани: Ами всъщност да.
Елза: Идвам с теб!
Мани: Няма нужда, остани при котенцата, аз ще се върна след няколко часа.
Елза: С приятелите ти ли ще бъдеш?
Мани: Да и те няма да бъдат с героите си.
Елза: Е добре, вие си знаете. ОБИЧАМ КОТЕНЦА!!
- На път към строежа 16:15 –
Давид: Така де какво искаше да ни кажеш?
Алекс: Да, едвам убедих Арти да не дойде.
Давид: Арти?
Алекс: Даа Арти, от Артур, сладко е!
Мани: Както и да е, повиках ви тук, защото искам да ви напомня, че дори да сме последните трима оцелели, ние ще трябва да се убием!
Алекс: Аз няма да мога да направя това ..
Давид: Нито пък аз ..
Мани: Същото се отнася и за мен, но героите ни лесно ще го направят вместо нас, затова мисля, че след като останем тримата трябва да убием героите си и да продължим животите си без проблем. А и хем ще имаме супер способности!
Алекс: На мен ми звучи добре ..
Давид: Съгласен съм, но първо да останем последните трима и тогава ще мислим по сериозно за това.
Мани: Дообре.
Мани, Алекс и Давид стигнаха до строежа и влязоха.
Алекс: Още няма 17:00, а слънцето вече залязва ..
Давид: Хайде да отидем на горния етаж и да видим залеза.
Мани: Небето днес е ясно и може да станат хубави снимки.
Те се качиха на горния етаж и извадиха телефоните. След като направиха няколко снимки, Давид изгледа така сякаш му е хрумнала идея.
Давид: Не мислите ли, че тук е перфектно място да си упражняваме магиите? Без да нараним никого и без никой да ни види.
Мани: О да!
Мани приближи ръцете си една до друга и се съсредоточи. След секунди успя да създаде средноголямо огнено кълбо и го изстреля към една от бетонните колони. Кълбото се разби, а колоната не помръдна, но все пак остави черни следи.
Давид: ОМГ! Това беше много яко. Сега е мой ред!
Давид отиде до същата колона и я докосна с длан. След секунди цялата колона се обви в лед. Алекс отиде и докосна леда.
Алекс: Леле колко е студен ..
Давид: Пробвай да го счупиш с електричество.
Алекс се съсредоточи и ръката й започна да свети със синя светлина, след което се чу как леда се пропуква.
Мани: Това е страхотно! Много сме яки!
Изведнъж се чу познат глас зад тях.
Лилия: Ако се мислите за яки, вижте това!
Лилия опъна ръцете си напред и задуха толкова силен вятър, че Давид, Алекс и Мани паднаха на земята. Всички извикаха от болка, но след секунди се изправиха.
Мани: Не ми казвай, че и ти си господарка..
Лилия: Точно така! И съм тук, за да ви убия! Колко сте глупави само да дойдете тук без вашите герои!
Давид: И как по точно ще ни убиеш? Ти си сама, а ние сме трима!
Лилия: Кой ти каза, че съм сама? ГОЛИАТ ЕЛА ВЕДНАГА!
Тогава от стълбищата се показа невероятно едър мъж с огромна мускулна маса, масивни ръце и голяма дървена бухалка.
Алекс: Голиат? WTF?
Мани: Хайде, Давиде, ти трябва да го победиш!
Давид: Щом си казала ..
Давид докосна земята с длани и вледени целия горен етаж на сградата, надявайки се триметровия мъж да се подхлъзне и да падне, но той просто тропна силно с крак и ледът се счупи.
Лилия: Да не мислиш, че това ще ни спре?
Лилия се разсмя силно като луда.
Лилия: АТАКА ГОЛИАТ! ИСКАМ ГИ ВСИЧКИ МЪРТВИ!!
Алекс, Давид и Мани се опитаха да избягат, но зад тях имаше само голяма бетонна стена и нямаше накъде, а Голиат беше наистина бърз. Той ритна Давид и той се заби в бетонната стена, после хвана Мани и я метна близо до Давид, след което насочи голямата си бухалка към Алекс.
Алекс: Това ли е края? Не мислех, че ще умра толкова бързо! Ако можеше само Арти да беше тук, за да ме защити ...
Тя замръзна от страх виждайки бухалката да лети към нея и затвори очите си в очакване на неизбежното, но така и така нищо не я удари. Тя отвори очите си и видя Артур пред нея, сблъскал меча си с бухалката.
Артур: Викаше ли ме принцесо?
Алекс: Но .. какво правиш тук?
Артур: Мислиш ли, че наистина ще те пусна да излезеш без закрила?
Мерида: Аз също съм тук!
В този момент Давид и Мани се изправиха, а Голиат отстъпи назад.
Лилия: Хах, къде е третият ви герой? Тук са само двама и трябва да има още един.
Алекс: Да, наистина Мани, къде е Елза?
Мани: Казах й да остане вкъщи и ме е послушала, а не като вашите герои ...
- В това време в мазата на къщата на Мани –
Елза галеше котенцата.
Елза: Айй, кой е добро котенце? Ти си добро котенце!! ОЙЙЙ!!
- Обратно на строежа -
Давид: Нашите са бунтари а-у.
Алекс: И добре, че са, че иначе ...
Артур: Хайде Мерида. Да го победим заедно!
Артур извади меча си и скочи право срещу Голиат, но след няколко секунди борба се намери забит в една от бетонните колони, която при удара се счупи. Мерида изстреля няколко стрели, но те сякаш не изобщо не го нараняваха. Мани създаде огнено кълбо и го изстреля, но едрия герой използва за защита бухалката си и то се разби в нея, оставяйки само черни следи.
Алекс: Астига бе, това нещо е непобедимо!
Лилия: Каква късметлийка съм с герой като този, нали?
Мерида се качи върху едната бетонна колона и започна от там да стреля по Голиат, но той отново се защити с бухалката си.
Лилия: Достатъчно си го разсейвала!
Лилия протегна ръка и задуха силен вятър, който събори Мерида от колоната.
Лилия: ВРЕМЕ Е ВСИЧКИ ДА УМРЕТЕ! ГОЛИАТ НАПРЕД И НЕ ЩАДИ НИКОГО!
------------------------------------------- Следва продължение ....--------------------------------------